Здравей.
Аз съм Илияна. И това е „Розовия корморан“.

​

Името се роди от две мои любови - морето и розовия цвят. След много часове главоблъсканица знаех, че това е моето. Както понякога просто знаеш, че трябва да превърнеш едно тъмно мазе в светло място за хора.

​

През лятото на 2024 година започнах да търкам, боядисвам и пренареждам един мрачен сутерен. След два месеца прах, тежки рафтове и безброй чаши чай, на 1 септември отворих вратите.

​

Това място не се роди от амбиция да съм „успешна“.
Роди се от нужда.

​

Имам лична история с менталното здраве.
Знам какво е да ти е шумно отвътре. Понякога искаш просто всичко да спре.
И знам колко тихо може да стане, когато ръцете ти започнат да работят и времето се забави.

​

„Розовия корморан“ съществува и заради това.

​

Тук не гоним съвършенство.
Гоним смелостта да започнеш.
Да направиш нещо криво.
Да опиташ пак.
Да не бързаш.

​

Вярвам, че всеки носи в себе си артист. Не академичен. Не перфектен. Истински.

​

Тук няма „две леви ръце“. Има процес.

И има уважение към него.

​

За мен е важно това да бъде безопасно пространство.
Място без подигравки. Без предположения. Без нужда да обясняваш кой си.

​

Всеки човек е добре дошъл тук - такъв, какъвто е.

​

Глината не пита кой си.
Тя просто ти дава форма, ако ѝ дадеш време.

​

В студиото ще ни намерите да се смеем над първите опити, да празнуваме успешно изпечените чаши и да спорим за музикалния плейлист.

​

Понякога нещата не стават от първия път.
Затова има бисквити. И втори опит.

​

Аз съм Мама Корморана.
Това не е просто прякор. Това е отговорност.

​

Да пазя пространството.
Да казвам истината.
Да ви напомням, че не е нужно да сте перфектни, за да създавате нещо красиво.

​

Тук създаваме не само керамика.
Създаваме място, в което можеш да си поемеш въздух.

​

Тук съвършенството няма глас.
Процесът има.